Община Разлог

Град Разлог (до 1923 г. - Мехомия), стопански културен и административен център на Разложка община, носи духа на българското Възраждане и култура. Посещението на града ще ви позволи да се запознаете с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, които притежават качествата на паметници на културата. Старите градски къщи (от 30-те год. на века) в центъра на града, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за туриста. Църквите "Свето Благовещение" и "Свети Георги", градският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата къща, валявицата на река Язо са част от множеството местни забележителности.  В местността Столоватец (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха; личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула. На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността Предел, има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V - VI в., известна под името “Свети Илия” (паметник на културата), с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността Калята, на около 19 км югозападно от Разлог) и селището в подножието на тези склонове (местността Круша, на около 8 км югозападно от Разлог) - паметници на културата. В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 - 336 г. пр. н. е.). През средновековието животът в Круше продължава - открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена “Писаната”, вероятно заради стенописите, които е имала (пaмeтник на културата). От същото време са останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града (паметник на културата); по своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България. В близост до “Писаната” църква личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква” (паметник на културата). В местността Катарино (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена (паметник на културата); днес е реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.   За пръв път името Разлог се споменава в дарствената грамота на византийския император Василий II (976 г. - 1025) от 1019 год. В Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 - 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”. В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 год. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза; в селото живеят 23 джелепкешански домакинства. В редица османски документи от XVII - XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 - 1644 год.в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55; част от населението е помохамеданчено.  През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. Поминък на населението през XIX век са земеделието (главно царевица) и животновъдството; от занаятите са развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов в края на века всяка неделя се провежда панаир. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги”. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия.   През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани, градът не въстава. Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община. През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.   В края на XIX век селището има 4970 жители - 3200 българи - християни, 1460 българи - мюсюлмани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани. През 1896 год. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. има 3235 жители българи - християни. През 1909 год. е основано дружество на Българския учителски съюз в Турция. Градът е освободен от османското иго на 11/24 октомври 1912 год. Турското население се изтегля с отстъпващата турска войска.   Основен поминък на населението е земеделието. През 1913 год. се откриват агенции на Българската народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, през 1926 год. - на Популярната банка. Началото на кооперативното движение се поставя с учредяването на горската трудовопроизводителна кооперация “Джинджирица” и клон на кооперация “Освобождение” - 1920 год. ; по-късно се учредяват и други кооперативни сдружения и водният синдикат “Елтепе” (1942 год. ). През 1918 год. е образувана група на БКП, през 1919 год. - земеделска дружба. През 1919 год. е проведено протестно събрание против несправедливите решения на Ньойския мирен договор